zapleven.com

Free Website Templatesphpbb3 styles

Многото лъжи не правят една истина

Многото лъжи не правят една истина

Мнениеот alexandra_pleven на Пон Авг 09, 2010 9:33 am

Многото лъжи не правят една истина

Истината ме задължава пред обществеността да разоблича умишленото, кампанийно и организирано изсипване върху мен на лъжи и клевети в медиите, целящи незаконното ми уволнение като титулярен директор на ХГ „ Илия Бешков “ на 02.08. 2010 г.
Съдът обаче е символът на една правова държава и именно той има последната дума, а не някакви общински красавици и комплексирани търновски кариеристи.
Аз съм първият директор на музей в България, който не е назначен по партийна линия или с някакви връзки, а чрез спечелен от мен конкурс. През 1999 г. станах носител на награда на Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата и съм единственият до този момент за последните 20 години директор на художествена галерия, носител на такова отличие.
Що се касае до опитите последните месеци всички криви дървета да се струпат на мой гръб са тотално погрешни и по отношение на хидроизолацията на покрива и течовете, които се получават при обилен снеготопеж и при проливни дъждове. Сградата на ХГ „ Илия Бешков “ е общинска собственост – публична т.е. с нея се разпорежда Общинския съвет. По предложение на кмета ( в случай, че Общината има пари ) Общинския съвет взема решение за извършване на съответния ремонт и възлага на кмета да назначи комисия, която да проведе тръжните процедури. От момента на обявяването на решението на комисията, с което се определя фирмата, която печели търга до завършване на процедурата са необходими още 90 дни, за да може всяка от некласираните фирми да обжалва решението пред районния, а после и пред окръжния съд. Такива са изискванията на закона за обществените поръчки. Така, че всички изявления, (понеже вече неправомерно е уволнен директора) на амбициозния ВрИД – директор, че са били отпускани средства за ремонт на покрива от приватизационни фондове са лъжливи и неверни и, че ще направи ремонта ( за който са необходими около 50 000 лв. ) тази година всъщност е дрънкане щедро на едро. Прави печално впечатление, че всички изявления в пресата и в интернет са на видимо юридически неграмотни хора, без всякаква административна култура или елементарно познаване на някои основни закони – например за толкова години в Общината Ралица Веселинова не е разбрала, че дисциплинарните наказания се самозаличават по Кодекса на труда една година след изтичане на тяхното налагане. Да, истина е, че по нейно искане и под неин натиск ми беше наложено скалъпено наказание „ Предупреждение за уволнение “, но от тогава са минали две години и наказанието отдавна е самозаличено, а Ралица Веселинова прави авторитетно некомпетентни изявления, че имам такова наказание. Това, че тя е некомпетентна и не е за този пост тя вина няма.
Що се касае до дъновистката изложба „ Магията на Рила “, за която се вдигна толкова празен шум ако въобще е показвана в НДК, това е било срещу солиден наем. Във Варна се твърди, че е показана на жп гарата, вероятно ако е показана е било срещу наем. Веднага прави впечатление, че въпросната изложба нито в София, нито във Варна е била допусната в художествена галерия по обясними причини. Не случайно гражданството говори, че за да бъде допуснато експонирането на изложбата в ХГ „ Илия Бешков “ някой е взел пари и после е трябвало да ги връща. Не трябва да се забравя, че съгласно Закона за културното наследство държавните и общинските галерии са художествени музеи, а не фотосалони. Лъжа в пресата е и, че съм издал заповед за отменяне на дъновисткото мероприятие с разпространяване на листовки на т. нар. „ бяло братство “ на фона на техни снимки – под названието „фотоизложба“, което всъщност е в пълно противоречие със законовият правилник на художествения музей, каквато по закон е ХГ „ Илия Бешков “, освен това няма нито една моя „ скандална “ заповед, защото всичките ми заповеди са законосъобразни.
Именно в ХГ „ Илия Бешков “ още по времето на Румен Петков се бяха прицелили находчивите бизнесмени от „ Партнерс експо “ и галерията беше превърната в квартален магазин – приличащ на битак. С идването си на власт Найден Зеленогорски вместо да спре тази порочна практика, им позволи и трето изложение да организират – пчеларско. Само че тогава всички медии мълчаха за извършването на това беззаконие, единствено аз пишех докладни записки до кмета, правих изявления в пресата и в местните телевизии, но моят глас беше глас в пустиня. Така е , когато играят много пари. В продължение на 10 години галерията нямаше постоянна експозиция. Това е все едно „ Лувъра “ да бъде три пъти в годината превръщан в ЦУМ и да няма постоянна експозиция. Тази постоянна експозиция изградих миналата година заедно с доктора на изкуствознанието Анелия Гетова, която за малко повече от три месеца работи на мястото на уволнената Антония Караиванова и беше подложена на постоянен тормоз от така наречения в момента ВрИД – директор Мирослав Василев Минчев, който по този начин си отмъщаваше за уволнената негова колежка и съгражданка от В. Търново, приятелка и т. н.
20 години от живота си посветих на галерията. До моето идване в нея бяха показвани само две чуждестранни изложби – мексиканска графика от фонда на пловдивската галерия и каменна пластика от Зимбабве, колекция собственост на дългогодишния посланик в централно африканските страни Александър Атанасов, брат на Андрей Луканов. След изложбата той дарява цялата си колекция, състояща се от 104 творби на Плевенската галерия, като лично с мен е споделял, че се е колебаел дали да не подари колекцията на Етрополе, от където е родом майка му, или на Плевен, от където е роден баща му. Избрал е Плевен, защото има голяма галерия, а Етрополе – едно читалище. Със самото си постъпване като директор написах 17 писма до различни посолства: на Русия, Турция, САЩ, Великобритания и др. От посолствата на Русия и Турция не получих никакъв отговор, а предлагах безплатно да показват в галерията изобразително изкуство на своите страни. Първи на писмата ми се отзоваха страните на които през 1941 г. Царство България обявява война – САЩ и Великобритания.
Показах една грандиозна американска изложба и две великобритански. Особено отзивчиви се оказаха културните институти на Полша, Унгария и Китай – показах десетки техни изложби. Първата чуждестранна изложба, която показах през 1993 г. беше на уругвайският художник Ароча. На откриването присъстваше тогавашния посланник. Десетки са чуждестранните изложби, които съм показвал в ХГ „ Илия Бешков “, а съм организирал над 1000 изложби за 20 години. Освен всичко това аз съм инициатор и идеолог на провеждането на биеналето на малките форми, чието пето издание ще бъде тази година през октомври.
Що се касае до строителството на сградата и на покривното пространство съветвам всеки, който желае да научи повече, да прочете във вестник ВG Север – последен брой от 30.07.2010 г. изявленията на проектанта на сградата арх. Иван Стефанов. Там от първа ръка могат да се научат много истини. Така например, че бетонът е изливан при минус16 и минус17 градуса, което е пълен абсурд. Кофражите по нареждане на секретар на Окръжния комитет на БКП са били сваляни на третия ден от изливането на бетона при изискуеми 21 дни. Хидроизолациите са правени при минус10 градуса при изискуеми не по-долу от плюс 10 градуса. Хидроизолациите имат гаранционен срок между две и три години от какъвто и материал да са. Навсякъде около сградата на галерията са хигроскопични насипи някъде и на дълбочина повече и от два метра в следствие на което повърхностните води проникват под сградата на галерията чрез тези насипи. Така, че заплаха за сградата на галерията има не само в покривното пространство, а и в основите й. От 2000 г. ежегодно съм писал тревожни докладни записки до кмета на Община Плевен за състоянието на хидроизолацията на покрива, но те бяха глас в пустиня и за това се стигна до това положение: „ Аквапарк в ХГ „ Илия Бешков “- част последна “.
А що се касае до споменаваните в печата десетки докладни на търновския кариерист Мирослав Минчев, това са чиста проба доноси. Той пред публика не може да говори, но за сметка на това е специалист по доносите. Ако има световно първенство за доносници, той ще заеме първо място. Него през 1992 г. съм го назначил, дошъл буквално от улицата с два месеца и десет дни трудов стаж, при изискуемите три години, а неговата приятелка и служебна половинка Антония Караиванова съм я назначил с нула години, нула месеца и нула дни трудов стаж в нарушение на тогавашни министерски разпоредби. Аз съм ги учил на всичко що се отнася до работа в художествен музей. Минчев беше назначен като фондохранител. Аз го направих уредник, а по-късно главен уредник. Такива длъжности имат само двама в България – в Софийска градска художествена галерия една изкуствоведка и Минчев в Плевенската галерия. А неговата служебна половинка назначих първоначално като екскурзовод и можеше и до сега да си остане такава, нея също повиших в уредник. Минчев за 18 години е открил в галерията само две изложби. При първата му изява текста му беше написан от неговата служебна половинка и той четейки се препъваше във всяка дума, а другата изложба на Калина Стоянова я е открил за половин минута неотдавна, след което е дал думата на авторката да се представи сама. Те не представляват абсолютно никакви музейни специалисти, а са най-обикновени технически изпълнители, които разтоварват, пренасят и окачват или експонират произведения на изобразителното изкуство. В това се състои цялата им работа на „ специалисти “. Същото в Добричката галерия извършват чистачките.
За това, че Минчев е безскруполен кариерист говори и факта, че само половин час след моето незаконно уволнение, скалъпено от Ралица Веселинова, веднага запъхтян е дотичал да подаде молба да бъде назначен за ВрИД – директор, макар че такъв има назначен от мен – абсолвентът на Националната художествена Академия Александър Сахатчиев. Лакомията за власт и пари на Минчев са безгранични, който е и приведен зет с всички комплекси на подобни хора и злобата си, която не можеше да излее в къщи, защото би могъл да бъде изгонен от там е изливал като ВрИД – директор върху всички членове на колектива, дори и в медиите с изключение само на Антония Караиванова.
Що се касае до лъжите и клеветите на Ралица Веселинова и Мирослав Минчев, че съм бил отменил кметска заповед за моето заместване по време на болничното ми лечение касаеща ВрИД – директор в случая – Минчев такава заповед не съм отменял. Просто в нея ясно беше написано, че същата важи до завръщането на титуляра. След моето завръщане юридическата сила на въпросната заповед отпадна, което поне би трябвало да знае Ралица Веселинова, в предвид на това, че в същата заповед кмета беше я определил да извършва контрол над приложението на същата заповед. Минчев продължава да си измисля небивалици в Pleven-live, че съм имал: „специално изговен трудов договор по времето на г-н Румен Петков“, а моят трудов договор е от 5 години преди това и е подписан от г-жа Бисерка Илиева - председател на Общински съвет за духовно развитие в гр. Плевен. Пак там друга лъжа на Минчев е че съм отменял заповед на министъра на културата, когато самия Минчев докато е бил ВрИД е издавал незаконосъобразни заповеди сам за себе си и е направил десетки документирани нарушения, за които може да се напише книга.
Хиляди лъжи не правят една истина, което ще стане ясно в съдебната зала, където правдата ще победи!!!
Пламен Янкуловски
alexandra_pleven
 
Мнения: 1
Регистриран на: Пон Авг 09, 2010 9:29 am

Re: Многото лъжи не правят една истина

Мнениеот chervenata на Пет Авг 13, 2010 8:34 pm

Обърнете се към сериозни медии и журналисти.
chervenata
 
Мнения: 361
Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 1:36 pm


Назад към Новини

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron